1. Намален натиск върху запасите от дива риба: Рибовъдството може да помогне за намаляване на натиска върху популациите на дивата риба, като осигури алтернативен източник на морски дарове. Чрез производството на риба в контролирана среда, рибовъдството може да помогне за предотвратяване на прекомерния улов и да позволи възстановяване на запасите от дива риба.
2. Ефективно използване на ресурсите: Рибовъдството може да бъде по-ефективно по отношение на ресурсите в сравнение с традиционните риболовни практики. Например рибовъдните стопанства могат да контролират използването на водата и фуража, намалявайки отпадъците и замърсяването. Освен това рибата може да се отглежда на по-малки площи, което прави възможно производството на повече храна с по-малко земя и вода.
3. Създаване на работни места и икономически ползи: Рибовъдството може да създаде работни места и икономически възможности, особено в крайбрежните и селските райони. Тя може да подпомогне местните икономики, като генерира приходи за рибовъдите, преработвателите и други предприятия, участващи в индустрията на аквакултурите.
4. Потенциални отрицателни въздействия върху качеството на водата: Рибните ферми могат да генерират отпадъци, включително неизяден фураж, изпражнения и антибиотици, които могат да замърсят околната вода, ако не се управляват правилно. Високите концентрации на хранителни вещества от рибните отпадъци могат да доведат до цъфтеж на водорасли и еутрофикация, нарушавайки естествената екосистема.
5. Разпространение на болестта: Рибните ферми могат да действат като резервоари за болести, които могат да се разпространят в популациите на диви риби. Пренаселеността и лошото качество на водата в рибовъдните стопанства могат да увеличат риска от епидемии от болести, потенциално засягащи както отглежданата в стопанства, така и дивата риба.
6. Промяна и унищожаване на местообитания: Отглеждането на риба може да доведе до промяна или унищожаване на местообитанията, особено в крайбрежните райони, където мангрови гори, влажни зони или други екосистеми се преобразуват за целите на аквакултурата. Това може да повлияе на биоразнообразието и да наруши екологичния баланс на тези местообитания.
7. Потенциална употреба на антибиотици и химикали: Рибовъдството може да включва използването на антибиотици и химикали за контрол на болести и паразити. Неправилната употреба на тези вещества може да има отрицателно въздействие върху околната среда и водните организми.
8. Бягство от отглеждана риба: Рибите, отглеждани във ферми, могат да избягат от съоръженията за аквакултури, потенциално да се кръстосват с диви популации и да нарушат генетичната цялост на местните видове. Това може да има дългосрочни последици за опазването на запасите от дива риба.
9. Емисии на парникови газове: Някои рибовъдни практики, особено тези, включващи интензивни производствени системи, могат да допринесат за емисиите на парникови газове, главно чрез потреблението на енергия и използването на рибно брашно и рибено масло във храната за риба.
10. Устойчиви практики: Въздействието на рибовъдството върху околната среда може да бъде смекчено чрез приемането на устойчиви практики, като избор на подходящи видове за отглеждане, прилагане на ефективни системи за управление на отпадъците, намаляване на употребата на антибиотици и химикали и минимизиране на унищожаването на местообитания.
В обобщение, рибовъдството може да има както положително, така и отрицателно въздействие върху околната среда. Чрез насърчаване на отговорни практики за аквакултура, минимизиране на замърсяването, предотвратяване на разпространението на болести и опазване на биоразнообразието, рибовъдството може да допринесе за устойчива и екологична система за производство на храни.