Естественият избор е фундаментален механизъм на еволюцията, който древе промени в популациите чрез приспособление. Ето как процесът работи, стъпка по стъпка.
1. Вариация
В рамките на популация, индивидите проявяват естествена генетична вариация поради мутации, рекомбинация и други източници на разнообразие.
2. Диференциално оцеляване и размножаване
Екологичните предизвикателства създават селективен натиск. Индивидите с черти, по-добре приспособени към средата, са по-вероятни да оцелеят, да се размножат и да предадат генезите си.
3. Оцеляване на най-приспособените
Предностните черти, или адаптации, увеличават вероятността за оцеляване и репродуктивен успех. Естественият избор фаворит тези индивиди над тези с по-малко благоприятни черти.
4. Накрупуване на благоприятни черти
През поколения, ползителните черти стават по-чести, водейки до постепенно накрупуване на полезни адаптации.
5. Адаптация
Катто естественият избор продължава, популациите стават все по-добре приспособени към техните специфични среди.
6. Промени в алелните честоти
Алелите, асоциирани с ползителни черти, увеличават своята честота, докато тези за по-малко благоприятни черти намаляват или изчезват.
7. Промени в генния фонд
Селективните нагласи променят общата генетична състав на популацията, включвайки накупаните адаптации в нейния генетичен състав.
8. Дивергенция на популации
По време, различни селективни нагласи могат да причинят значителна дивергенция на популации, потенциално водеща до специация.
9. Еволюция
Чрез естествен избор, наследствените характеристики се променят през поколенията, дрейвейки еволюционната промяна и формирането на нови видове.
Обобщено, естественият избор фаворит ползителни черти, резултирайки в адаптации, които подобряват оцеляването и размножаването и в крайна сметка оформят еволюцията на популациите.