1. Специализирана анатомия:
* Голяма, мастна глава: Китовете убийци имат голяма, луковична глава, пълна с дебел слой мазнини. Тази мастна тъкан действа като звукова леща, фокусирайки звуковите вълни към вътрешното им ухо.
* пъпеш: Вътре в главата си те имат структура, наречена „пъпеш“, направена от специален вид мастна тъкан. Този пъпеш действа като звуков проектор, концентрирайки звукови вълни, за да създаде лъч звук.
* Вътрешно ухо: Убийствените китове имат много чувствително вътрешно ухо, което е изключително добро за откриване на дори слаби подводни звуци.
2. Ехолокация:
* Китовете убийци използват техника, наречена ехолокация, за да се ориентират и ловуват. Те излъчват кликвания и свирки, които пътуват през водата.
* Тези звуци отскачат от предмети във водата, включително плячка, и ехото се връщат към кита.
* Техният специализиран мозък може да анализира тези ехо, за да определи размера, формата, разстоянието и дори скоростта на целта.
3. Звукова чувствителност:
* Китовете убийци имат невероятна чувствителност към звука. Те могат да открият дори най -слабите вибрации във водата, включително звуците на движенията на плячката им, дишането и дори сърдечните удари.
* Това им позволява да намерят плячка, дори когато е скрита в океанското дъно, зад скали или плуване дълбоко във водата.
4. Подводно разпространение на звука:
* Звукът пътува по -бързо и по -нататък под вода, отколкото във въздуха. Това позволява на китовете убийци да използват ехолокация и да чуват звуци на дълги разстояния.
* Свойствата на водата също помагат да се усилват и фокусират звуци, като им улеснява откриването на плячка.
Накратко, китовете убийци са развили забележителна комбинация от анатомия, поведение и чувствителност към звука, която им позволява да „виждат“ заобикалянето си, използвайки звук, дори в най -тъмните дълбочини на океана.