Големите бели акули (Carcharodon carcharias) са физически способни да преследват гигантски миди (Architeuthis dux). Въпреки че директните наблюдения на тези срещи са рядко, няколко доказателства sugerират, че големите бели ловят и консумират тези скрити дълбокоморски цефалоподи.
Доказателства за предаторство
- Стомашни съдържания: Проучвания на стомаси на големи бели акули са разкрили остатъци от гигантски миди, включavasti клюнци и щупалца – директно доказателство за консумация.
- Ухапвания: Открити еземпляри на гигантски миди понякога показват ухапвания, съответстващи на дентацията на големи бели акули, указващи на атаки и убивания.
- Сателитно проследяване: Проучвания с маркери показват, че големите бели акули могат да пълзват на дълбочини, населявани от гигантски миди, увеличавайки вероятността за взаимодействие.
- Хищническо поведение: Като аперични хищници, големите бели редовно ловят големи морски животни като тюлени, морски лъвове и риби, демонстрирайки способност да се справят с гигантски миди.
Въпреки тази способност, срещите са вероятно рядко, защото гигантските миди обитават отдалечени дълбокоокеански среди. Конкуренция от други хищници, особено кашалови китове, може също да ограничава възможностите. Допълнителни изследвания са необходими за изясняване на екологичната връзка между тези два океански гиганти.