1. Плуване: Големите бели акули са силно адаптирани за плуване на дълги разстояния. Техните тела, мощни опашки и големи гръдни перки им позволяват ефективно да се движат през водата. Те могат да достигнат скорост до 35 километра в час (22 мили в час) на къси разстояния.
2. Миграция: Известно е, че страхотните бели акули предприемат сезонни миграции, преминавайки от един регион в друг в отговор на промени в температурата на водата, наличието на плячка и възможностите за размножаване. Например, те могат да мигрират в по -топли води през по -студени месеци и да се върнат в по -хладни региони през по -топлите сезони.
3. Отворено пътуване на океана: Големите бели акули се срещат предимно в открития океан, където те могат да покрият големи разстояния, без да се сблъскват с значителни бариери. Те могат да се впуснат далеч от бреговата ивица и да прекарват дълги периоди в морето.
4. гмуркане и гмуркане: Големите бели акули са способни да се гмуркат до дълбочини от над 1000 метра (3280 фута). Те обаче обикновено остават по -близо до повърхностните води, където могат да намерят основната си плячка. Те могат бързо да се изкачат и да се спуснат във водния стълб, за да хванат плячка или да избегнат хищници.
5. Проследяващи изследвания: Учените са изучили движенията на страхотни бели акули, използвайки различни технологии за проследяване, като сателитни етикети и акустична телеметрия. Тези проучвания разкриха своите обширни маршрути за пътуване, миграционни модели и разстоянията, които покриват по време на пътуванията си.
6. Навигация и сетива: Страхотните бели акули имат силно обоняние, зрение и електрорепорция, които им помагат да се ориентират в обкръжението си и да намерят плячка. Те могат да открият и реагират на леки промени във водните токове и температура, подпомагайки техните движения и миграции.
7. Индивидуална промяна: Докато са наблюдавани общи модели на миграция, отделните големи бели акули могат да проявяват различно поведение на пътуване. Някои хора могат да бъдат по -номадски и да се движат често, докато други могат да имат по -дефинирани маршрути за миграция и да проявяват вярност на мястото в определени региони.
Разбирането на движенията и моделите на пътуване на големи бели акули е от съществено значение за усилията за опазване, тъй като помага на учените да проследяват населението си, да идентифицират критични местообитания и да се развият мерки за защита на тези величествени морски хищници.