Кон:
* Тяло: Дърво, предимно дъб или пепел, с метални фитинги за сбруя и копита.
* Крака: Кости и мускули, с копита, направени от кератин (протеин).
количка:
* Рамка: Дърво, обикновено дъб или пепел, за здравина и издръжливост.
* джанти: Дървени главини, спици и джанти, често с железни гуми за по -добро сцепление и устойчивост на износване.
* Тяло: Дървени дъски или плетени за носене на стоки, понякога с метални фитинги за здравина и издръжливост.
* Шафти: Дървените валове, свързани с колан на коня, също често се подсилват с метал.
* Други части: Кожени каишки и въжета за сбруя, желязо или стомана за нокти, болтове и друг хардуер.
Ето някои исторически вариации:
* Древни колички: Ранните колички често се правят от рудиментарни материали като клони и лози, с колела, изработени от твърди трупи или дървени дъски.
* Средновековни колички: Конструкцията еволюира с използването на метал за гуми, оси и фитинги.
* Викторианска ера: Количките станаха по -сложни, включвайки желязо и декоративни елементи.
Важно е да запомните, че използваните материали често са били продиктувани от местната наличност.
Например:
* колички в Европа: Дъбът и пепелта бяха често срещани за силата си, докато желязото беше лесно достъпно за хардуер.
* колички в Азия: Често се използват бамбук и други местни гори, с метални фитинги, по -рядко срещани.
В крайна сметка конят и количката бяха свидетелство за изобретателността и находчивостта на хората през цялата история, използвайки наличните материали за създаване на жизненоважен инструмент за транспортиране и търговия.