Ето разбивка:
* Дизайнът на моста: Дизайнът на моста, със сравнително тясната си палуба и гъвкавите кабели на окачването, го направи податлив на вятърни сили.
* Условия на вятъра: В деня на срива ветровете бяха силни и имаха специфична честота, която резонира с естествената честота на палубата на моста. Това накара моста да се колебае вертикално, като гигантски флаг, размахващ се на вятъра.
* Аеродинамична нестабилност: Тъй като трептенията се увеличават по амплитуда, взаимодействието на вятъра с палубата на моста става все по -нестабилно. Това създаде контур за обратна връзка, при който вятърът допълнително усилва трептенията на моста.
* Резонанс: Честотата на вятъра съответства на естествената честота на моста, което води до явление, наречено резонанс. Това усилва колебанията на моста, докато структурата вече не можеше да издържи силите и да се срине.
По -прости думи: Вятърът действаше като гигантска невидима ръка, бутайки и дърпайки моста, карайки го да се люлее и в крайна сметка да се разпадне.
Това събитие е класически пример за това как разбирането на взаимодействието между структурите и вятъра е от решаващо значение за проектирането на безопасни и надеждни мостове. Сривът на моста Tacoma Narrow доведе до значителен напредък в дизайна на мостовете и вятърното инженерство.