Фразата „пратен на лепилото“ е евфемизъм за смъртта на кон, особено стар или наранен кон, вече неполезен за работа или ездене.
Защо изразът стана общоприет:
- Лепилото бе ценно: През 19-ти и началото на 20-ти век, конско лепило се използваше в мебелното производство, книжарство и строителство.
- Конете бяха ценни активи: Загубата на кон бе финансово и емоционално трудна.
- По-мек евфемизъм: Да се каже, че кон е „пратен на лепилото“, беше по-меко, отколкото да се каже, че е заклат или умрял.
Днес практиката е спаднала:
- Синтетични лепила: Модерните лепила се базират предимно на синтетични материали.
- Етични проблеми за благополучието на животните: Използването на животни кожи за лепило е сблъсквало етична критика.
Сега фразата се използва предимно хумористично или иронично. Много организации за спасяване и скитници предоставят грижа за коне, които вече не могат да работят.