1. Камуфлаж:
* Цвят на палтото: Макар да не е толкова ефективен, колкото за някои животни, цветовете им на палтото могат да се съчетаят със заобикалящия пейзаж, особено в тревните площи.
* терен: Дивите коне често търсят райони с гъста растителност или грапав терен, което затруднява хищниците да ги виждат.
2. Полет:
* Скорост: Конете са невероятно бързи и лесно могат да изпревари повечето хищници на къси разстояния.
* Издръжливост: Те също могат да се движат за дълги периоди, което затруднява хищниците да продължат.
* Групова защита: Когато в стадо, конете често ще се движат по кръгов модел, като поддържат хищника в средата и затрудняват насочването на конкретен кон.
3. Обоняние, слух и зрение:
* запалени сетива: Дивите коне имат отлични миризма, слух и зрение, което им позволява да откриват хищници от разстояние.
* Ранно откриване: Тази система за ранно предупреждение им позволява да бягат, преди хищник да се приближи твърде много.
4. Отбранително поведение:
* ритане: Конете имат мощни ритници и могат да ги използват, за да се защитят, ако са в ъгъл.
* ухапване: Те също могат да използват зъбите си, за да хапят, особено когато защитават младите си.
5. Скриване:
* В растителността: Те могат да се скрият в дебела четка, гори или високи треви, което затруднява хищниците да ги намерят.
* В дерето и дерета: Конете също могат да използват естествения терен в своя полза, търсейки убежище в дерета или дерета.
6. Социално поведение:
* Хердинг: Дивите коне живеят в стада и това осигурява безопасност в броя.
* Сигнал: Конете в стадо са постоянно бдителни, гледайки на хищници и предупреждават взаимно за опасност.
Важно е да се отбележи, че докато дивите коне са развили редица защити, те все още са уязвими за хищници като вълци, койоти и дори мечки, особено когато са млади, болни или ранени.