Е изключително малко вероятно коне да са били одомашнени без някакъв вид генетична манипулация, дори ако не е bila намерена. Ето защо:
- Селективното разглеждане е форма на генетично инженерство: Въпреки че може би не сме имали технологията да променяме директно ДНК секвенциите, одомашняването включва внимателно избор на животни с желани черти за размножаване. Този процес, през много поколения, фундаментално променя генетиката на популацията. Това е форма на „естествено“ генетично инженерство.
- Одомашняването изисква поведенчески промени: Конете, в дивото си състояние, не са по природа дено или склонни да се ездят. Одомашняването изисква промени в temperament, социална структура и толерантност към човешко взаимодействие. Тези промени са движени от генетични разлики, които вероятно са повлияни от селективното разглеждане.
- Ролята на генетичната вариация: Одомашнените коне показват редица черти, не намерени у дивите коне. Тази вариация подсказва, че генетични мутации са въведени и след това усилени чрез селективно разглеждане. Тези мутации може да са допринесли за повишена деност, толерантност към закриване или дори промени в оцветяването на козината.
Следователно, е правдоподобно, че дори без директно генетично инженерство, самият процес на одомашняване е включвал значителни генетични промени, които не биха били вероятно да се случат естествено.
Важно е да се отбележи:
- Нямаме директни доказателства за генетично инженерство в ранните етапи на одомашняване на коне. Нашето знание е базирано на сравнения между диви и одомашнени коне.
- Точните генетични промени, задействани в одомашняването на коне, все още се изследват.
Заключение: Въпреки че не в съвременния смисъл на генно редактиране, самият процес на одомашняване действа като форма на генетично инженерство. Е малко вероятно коне да са станали одомашнени без значителни генетични промени, дори ако те са били индиректни.