Инфекциозни заболявания:
* Силват чума: Това бактериално заболяване, разпространено от бълхи, е най-значимата заплаха за черните крака на поровете. Тя може да причини високи нива на смъртност, особено при млади и имунокомпрометирани индивиди.
* кучешки смум: Това вирусно заболяване, разпространено чрез директен контакт със заразени животни, може да причини неврологични и дихателни проблеми.
* бяс: Това вирусно заболяване, разпространено чрез ухапвания от заразени животни, може да бъде фатално.
* котешка левкемия вирус: Този ретровирус, разпространен през телесни течности, може да потисне имунната система, което прави поровете по -податливи на други заболявания.
* котешки имунодефицитен вирус (FIV): Този ретровирус, разпространен през телесни течности, може да отслаби имунната система и да направи поровете по -податливи на инфекции.
* Вирус на Западен Нил: Това вирусно заболяване, пренасяно от комари, може да причини неврологични проблеми при порове.
* Токсоплазмоза: Това паразитно заболяване, разпространено чрез контакт със заразени изпражнения, може да причини неврологични проблеми и смърт.
Неинфекциозни заболявания:
* Рак: Ракът може да се появи в чернокожи порове, както при други животни.
* травма: Чернокомните порове могат да бъдат ранени от хищници, превозни средства или други фактори на околната среда.
* Хранителни недостатъци: Чернокомните порове изискват диета, богата на малки бозайници, и липсата на достъп до тази плячка може да доведе до недохранване и други здравословни проблеми.
Други съображения:
* Инбридинг: Малкият размер на популацията на порове с черно крака доведе до високо ниво на инбридинг, което може да доведе до генетични разстройства и намален имунитет.
* Екологични токсини: Излагането на пестициди, хербициди и други токсини на околната среда също може да повлияе негативно на здравето на пороре.
Важно е да се отбележи, че специфичните заболявания с чернокожи порове могат да варират в зависимост от тяхното географско местоположение и наличието на други животински видове. Усилията за опазване често се фокусират върху намаляване на разпространението на болести като чума и смущение, както и насърчаване на генетичното разнообразие в пленните популации.