Щитилниците, poznати също като щитилни насекоми или бронирани щитилници, са малки насекоми, принадлежащи на ред Хемниптера (Hemiptera), заедно с мшици, мушари и белици. Характеризират се с защитното си покритие, наречено щитилце, често твърдо и восковато. То ги предпазва от хищници, паразити и неблагоприятни условия.
Щитилниците се срещат в различни обитания – гори, градини, земеделски полета. Хранят се с сок от растения, вмъквайки ушипващо-сучките си уста в тъканите. Това може да причини щети – забавено растеж, жълтене на листа, дори смърт на растението при тежки навали.
Щитилниците се делят на две основни групи според външния вид и жизнен цикъла:
1. Бронирани щитилници: Имат твърдо и непокривно щитилце. Обикновено са овални, цвят от кафяво до сиво. Мъжете имат крила, жените са безкрили.
2. Меки щитилници: Имат по-меко и гъвкаво покритие. Често са заоблени, цвят от бяло до кафяво или черно. Имат по-сложен жизнен цикъл с няколко фази на линяне и могат да имат крилати и безкрили форми.
Борбата с щитилниците е трудна поради техните щитилца. Методи за контрол:
1. Биологичен контрол: Ввеждане на естествени врагове – божьи крави, хризопи, паразитни осени.
2. Съсечене: Премахване на силно заразени клонове.
3. Химичен контрол: Инсектициди, насочени към щитилници, според препоръчителните дози.
4. Хорткултурни масла: Нанесване в специфични фази от жизнения цикъл за задушване и контрол.
Правилното определяне на вида и неговия жизнен цикъл е ключово за ефективно управление.