Когато бъде преследван от по-голямо животно, заекът често тича в зигзаг модели, поведение, познато като маневриране или джинькинг.
Тази стратегия обърква хищника, като прави движенията на заека непредвидими, което може да накара хищника да загуби визуален контакт или да прецени грешно скоростта и разстоянието.
Постоянните смяни на посоката също налагат на хищника да коригира своя път, забавяйки преследването и давайки на заека по-добър шанс да избяга. Ако хищник се сближи, внезнана смяна на посоката може да създаде отворение за заека да бяга.
Това оцеляваща техника не е уникална за заеци; заекци, елени и антилопи също използват зигзагане за избягване на хищници.