1. Грънковете и тръните:
Най -известната характеристика, която защитава кактусите са техните остри шипове или тръни. Това са модифицирани листа или клони, които са покрити с малки барчета. Когато животно влиза в контакт с тези шипове, те се вграждат в кожата, причинявайки болка и дискомфорт. Шиповете също затрудняват животните и се справят с кактуса.
2. Дебела, восъчна кожа:
Кактусите имат гъста, восъчна кожа, която им помага да задържат вода и предотвратява загубата на вода от сочните им тъкани. Тази дебела кожа също може да бъде жилава и кожена, което прави предизвикателство животните да хапят или дъвчат през нея.
3. Кутикуларен восък:
Много кактуси произвеждат слой от кутикуларен восък на повърхността си, което им придава прахообразен или крехък вид. Този восък действа като защитна бариера срещу екстремна топлина, студ и ултравиолетово излъчване, както и възпира тревопасни животни, които могат да намерят восъчното покритие неприятно.
4. Камуфлаж и мимикрия:
Някои кактуси са се развили, за да се съчетаят в обкръжението си, за да се избегне откриването от хищници. Например, някои цилиндрични кактуси приличат на пустинни растения, докато други могат да имитират скали или мъртва дървесина, за да не се ядат. Този камуфлаж им помага да избягват тревопасните, които разчитат на поглед, за да намерят храна.
5. Химическа защита:
Кактусите произвеждат различни химически съединения, които могат да бъдат токсични или отблъскващи към животните. Тези химически защити могат да включват алкалоиди, танини и сапонини, които могат да причинят гадене, повръщане или други неприятни симптоми, ако бъдат погълнати. Някои кактуси също произвеждат смоли или латекс, които могат да раздразнят кожата и очите.
6. Форма на растеж и структура:
Уникалната форма на растеж на кактуси, характеризираща се с техните месести стъбла за съхранение на вода и минимални листа, също помага да ги предпазят от ядене. Липсата им на големи листа намалява количеството на ядливи растителни материали, достъпни за животните, и тяхната компактна структура ги прави трудни за консумация в големи количества.
Чрез комбиниране на тези външни характеристики, като шипове, дебела кожа, восък, камуфлаж, химически защити и уникални форми на растеж, кактуси успяват да оцелеят в сурова пустинна среда, където се сблъскват с ограничени водни ресурси и постоянни заплахи от тревопасни животни. Тези адаптации им позволяват да процъфтяват в екосистемите, където много други растения биха се борили да оцелеят.