1. Храна:Жирафите са тревопасни животни и се хранят предимно с листа, издънки и пъпки на дървета и храсти. Дългите им шии, които могат да достигнат до 2 метра (6,6 фута) дължина, им дават предимство при достигане на растителност на височини, до които другите животни не могат да достигнат. Те използват хващащите си езици, които могат да бъдат дълги до 45 сантиметра (18 инча), за да хващат и събарят клони.
2. Вода:Жирафите са добре приспособени да оцеляват в среда с ограничен достъп до вода. Те могат да пестят вода, като намалят приема на вода по време на сухи периоди. Освен това техните бъбреци са предназначени да извличат и задържат възможно най-много вода от растенията, които консумират. Жирафите също могат да съхраняват вода в телата си, което им позволява да издържат дълги периоди без да пият.
3. Подслон:Жирафите не изграждат убежища като другите животни. Те разчитат предимно на своя камуфлаж и височина, за да избегнат хищниците. Шарките на козината им, състоящи се от големи петна, им помагат да се слеят със заобикалящата ги среда, което затруднява хищниците да ги забележат. Освен това високият им ръст им дава изгодна позиция да следят за потенциални заплахи.
Важно е да се отбележи, че жирафите обикновено живеят в социални групи, наречени „кули“ или „стада“, където си сътрудничат и си помагат взаимно в намирането на храна, вода и защита от хищници. Тяхното колективно поведение и адаптации им позволяват да процъфтяват в естествените си местообитания.