1. Опазване и управление на местообитанията: Много организации и правителства работят за запазване и възстановяване на естествените местообитания на тукана, като тропическите гори и други тропически екосистеми. Това включва създаване на защитени зони, контролиране на обезлесяването и прилагане на практики за устойчиво използване на земята.
2. Повторно залесяване и залесяване: Засаждането на дървета и възстановяването на деградирали райони може да помогне за увеличаване на наличността на храна и места за гнездене на туканите. Усилията за повторно залесяване имат за цел да възстановят естествените местообитания на тукана и да осигурят коридори за движение между фрагментираните гори.
3. Програми за отглеждане в плен и реинтродукция: Някои природозащитни организации и зоологически градини участват в програми за размножаване в плен на застрашени видове тукан. Тези програми имат за цел да поддържат генетичното разнообразие и да произвеждат потомство за потенциално повторно въвеждане в естествените им местообитания, когато условията са подходящи.
4. Проучване и мониторинг: Учени, природозащитници и изследователи провеждат проучвания, за да разберат по-добре популациите на туканите, тяхното поведение и заплахите, пред които са изправени. Програмите за мониторинг помагат за проследяване на популационните тенденции и оценка на ефективността на консервационните интервенции.
5. Образование и осведоменост: Повишаването на обществената осведоменост относно значението на туканите и техните местообитания е от решаващо значение. Образователните инициативи са насочени към местните общности, политиците и широката общественост за насърчаване на усилията за опазване и насърчаване на устойчиви практики, които защитават туканите и техните екосистеми.
6. Екотуризъм и устойчиви практики: Насърчаването на отговорен екотуризъм и устойчиви практики може да генерира приходи за местните общности, като същевременно минимизира отрицателните въздействия върху местообитанията на тукан. Този подход насърчава усилията за опазване и предоставя стимули за местните хора да защитават своите природни ресурси.
7. Международно сътрудничество: Усилията за опазване на туканите често включват сътрудничество между различни държави, организации и групи за опазване. Международното сътрудничество е от съществено значение за справяне с трансгранични проблеми и гарантиране на дългосрочното оцеляване на видовете тукан.