1. Генетична вариация: Всеки жив организъм носи уникален набор от гени, предаден от родителите си. Тези гени определят неговите черти, като цвят, размер, поведение и др. Мутациите (случайни промени в ДНК) могат да въведат нови вариации.
2. Екологичен натиск: Околната среда постоянно представя предизвикателства - наличие на храна, конкуренция с други организми, промени в климата, хищници.
3. Оцеляване на най -подходящия: Хората с черти, по -подходящи за средата си, са по -склонни да оцелеят, да се възпроизведат и да предадат своите изгодни гени на своето потомство. Хората с по -малко благоприятни черти може да не оцелеят или да се възпроизведат толкова ефективно.
4. Натрупване на полезни черти: През много поколения тези изгодни черти стават по -често срещани в рамките на населението. Този процес се нарича адаптация , и това води до постепенното натрупване на полезни черти.
Примери:
* камуфлаж: Листата на растението може да стане по -камуфлирана с течение на времето, което прави по -трудно тревопасните да ги намерят и ядат.
* Анти-предаторни защити: Един вид пеперуда може да развива крила с ярки цветове и шарки, за да предупреди потенциалните хищници за тяхната токсичност.
* Резистентност на болести: Растителният вид може да развие резистентност към определено заболяване, което му позволява да процъфтява в среда, в която други растения се борят.
Ключови точки:
* Еволюцията е постепенен процес: Необходими са много поколения, за да настъпят значителни промени.
* Естественият подбор не е за "прогрес" или "съвършенство": Става въпрос за намиране на най -доброто подходящо за определена среда в определен момент.
* черти, които са полезни в една среда, може да не са в друга: Адаптациите са специфични за предизвикателствата.
Разбирането на естествения подбор ни помага да оценим невероятното разнообразие от живота на Земята и невероятните адаптации, които са се развили през милиони години.