1. Лишаване на коренните американци от основния си хранителен източник: Бизоните бяха жизнената сила на племената на равнините. Те предоставиха храна, дрехи, подслон и инструменти. Систематичното унищожаване на бизони от бели заселници и ловци лиши тези племена от тяхната поддръжка и икономическа база.
2. Отслабване на племенната устойчивост: Загубата на бизони направи коренните американци по -уязвими и по -малко способни да устоят на напредъка на белите заселници. Това отслаби традиционния им начин на живот, оставяйки ги зависими от правителствените дажби и податливи на болести.
3. Правителствена политика: Правителството на САЩ, в стремежа си да отвори Големите равнини за заселване и експлоатация на ресурси, активно насърчи клането на бизони. Армията дори издава договори на ловците, за да ги убие. Тази политика е предназначена да разбие духа на племената на равнините и да ги принуди към по -малки и по -малко желани резервации.
4. Умишлена стратегия: Някои историци твърдят, че клането на бизони не е бил просто страничен продукт от разширяване на запад, а умишлена стратегия за изтребление за подчиняване на коренните американци. Тази теория подсказва, че правителството и железопътните компании виждат бизона като основна пречка за техните планове.
5. Въздействието върху културата на индианците: Унищожаването на стадата на бизоните оказа дълбоко влияние върху културата и традициите на индианците. Това наруши техните духовни вярвания, социални структури и начин на живот.
В обобщение:
Клането на бизони беше опустошителен удар върху племената на равнините и изигра критична роля в разселването им. Това беше ключов елемент в политиката на правителството на САЩ за премахване на коренните американци от техните земи на предците и ги ограничава до резервации. Това принудително преместване имаше трайни и пагубни ефекти върху общностите на индианците, тяхната култура и техния начин на живот.