1. Специализирани зъби: Тревопасните притежават специални зъби, които са пригодени за смилане и дъвчене на растителна материя. Тези зъби често имат плоски повърхности или ръбове, които помагат за смачкване и разграждане на растителни тъкани. Техните кътници, по-специално, са проектирани за ефективно смилане.
2. Сложна храносмилателна система: Тревопасните имат по-сложна храносмилателна система в сравнение с месоядните. Техният храносмилателен тракт обикновено е по-дълъг, което позволява повече време и пространство за разграждане на растителния материал. Тази разширена храносмилателна система улеснява ферментацията и усвояването на хранителните вещества.
3. Храносмилане на преживни животни: Много тревопасни животни, като крави, овце и елени, са преживни. Преживните животни имат четирикамерен стомах, който включва търбух, ретикулум, омазум и абомасум. Търбухът е голяма ферментационна вана, където микробите разграждат растителната целулоза до по-прости съединения. Тези микроби произвеждат летливи мастни киселини, които преживните след това могат да абсорбират и използват като източник на енергия. Другите камери допълнително обработват храната, извличайки хранителни вещества, преди тя да достигне абомасума, който функционира подобно на стомаха на непреживни животни.
4. Микробна симбиоза: Тревопасните животни често разчитат на симбиотични микроорганизми, живеещи в храносмилателния им тракт. Тези микроби, които включват бактерии, протозои и гъби, произвеждат ензими, които помагат за разграждането на сложни растителни въглехидрати, протеини и други съединения. Тревопасните се възползват от хранителните вещества, освободени от тези микробни партньори.
5. Селективно хранене: Тревопасните животни имат способността избирателно да пасат части от растения, които са по-хранителни и по-лесно смилаеми. Те могат да правят разлика между различните видове растения, като избират тези, които осигуряват по-добър баланс на хранителни вещества и по-ниски концентрации на потенциално вредни вещества.
6. Храносмилателна система с голям капацитет: Тревопасните животни често консумират големи количества растителен материал, за да задоволят хранителните си нужди. Техните храносмилателни системи са еволюирали, за да обработват и извличат хранителни вещества ефективно от тази диета с голям обем.
7. Адаптиране към растителни вторични съединения: Растенията произвеждат различни вторични съединения, като танини и алкалоиди, които могат да бъдат токсични или неприятни за много животни. Тревопасните животни обаче са развили адаптации да понасят или дори да използват тези съединения. Някои тревопасни животни могат да детоксикират тези вещества, докато други могат да ги изолират в специализирани тъкани или да ги отделят.
8. Копрофагия: Някои тревопасни участват в копрофагия, която включва консумация на собствените им изпражнения. Тази практика им позволява да извличат допълнителни хранителни вещества от частично усвоен растителен материал и допълнително да разграждат сложни съединения с помощта на чревни микроби.
Чрез тези адаптации тревопасните могат да извличат необходимите хранителни вещества от листа, трева и други растителни материали, въпреки предизвикателствата, свързани със сложната структура и състав на растителните тъкани. Тяхната способност ефективно да обработват и използват растителна материя формира основата на земните хранителни вериги и екосистеми.