Етични съображения
Едно от основните етични притеснения относно разрушаването на клониране на животни е въпросът дали е правилно да се върнат видове, които вече са изчезнали. Някои хора вярват, че е неуважително към естествения ред за възкресяване на животни, които вече са изчезнали, докато други твърдят, че наша отговорност е да защитим и запазим застрашените видове.
Друго етично притеснение е въпросът как клонираните животни биха се справили в съвременния свят. Изчезналите животни бяха адаптирани към много различна среда от тази, в която живеем днес, и не е ясно дали те биха могли да оцелеят в природата. Някои учени смятат, че клонираните животни биха могли да въведат нови заболявания или да нарушат деликатния баланс на екосистемите, докато други твърдят, че те биха могли да дадат ценна представа за миналото и да ни помогнат да разберем как се развиват видовете.
Практически съображения
Съществуват и редица практически предизвикателства, свързани с клонирането на изчезнали животни. Едно от предизвикателствата е фактът, че нямаме пълна генетична информация за много изчезнали видове. За да клонират изчезнало животно, учените трябва внимателно да реконструират ДНК на животното от фрагменти, открити в вкаменелости или други източници. Това може да бъде труден и отнемащ време процес и винаги съществува риск от грешки.
Друго практическо предизвикателство е цената на клонирането на изчезнали животни. Клонирането е много скъп процес и не е ясно кой би бил готов да плати за разходите за връщане на изчезнали видове. Правителствата, университетите и частните лица са споменати като потенциални източници на финансиране, но няма гаранция, че могат да бъдат събрани достатъчно пари, за да се превърне клонирането на изчезнали животни в реалност.
Научни съображения
И накрая, има и редица научни въпроси, които трябва да се вземат предвид, когато решавате дали да клонирате изчезнали животни или не. Един въпрос е дали е възможно да се създаде генетично идентично копие на изчезнало животно. Дори и да имаме пълна генетична информация за един вид, не винаги е възможно да се пресъздават всички фини генетични вариации, които правят всеки индивид уникален. Това означава, че клонираните животни може да не са точни реплики на техните изчезнали предци.
Друг научен въпрос е дали клонираните животни биха се държали като техните изчезнали предци. Дори ако клонираните животни имат същия генетичен състав като изчезналите си предци, те ще бъдат отгледани в много различна среда и може да не научат същото поведение като техните предци. Това може да доведе до проблеми, ако клонираните животни се освободят в дивата природа.
В крайна сметка решението дали да се клонират изчезнали животни е сложно, което трябва да претегля етичните, практическите и научните съображения. Няма лесен отговор и дебатът вероятно ще продължи много години напред.