1. dodos (Raphus cucullatus) :
- Додото, без полет, родом от Мавриций, е бил подтикнат към изчезване предимно поради човешки дейности, включително лов и унищожаване на местообитания.
- Въпреки това, естественият подбор изигра и роля. Докато Додото първоначално процъфтяваше в отсъствието на природни хищници на Мавриций, те развиха определени черти, които ги направиха по -уязвими за хората, като например загубата на способността си да летят и да станат по -доверителни на хората.
2. Sea Cow на Steller (Hydrodamalis gigas) :
- Този масивен морски бозайник живееше в Северния Тихи океан. Морските крави на Стелър бяха ловувани до изчезване от хора в рамките на няколко десетилетия след откриването им.
- Тяхното изчезване също отчасти се приписва на бавната им репродуктивна скорост, което ги прави силно податливи на преизпълнение и неспособни да възстановят бързо населението си.
3. Пътнически гълъб (ектописти миграторий) :
- Някога изобилен в Северна Америка, пътническият гълъб беше изгонен до изчезване поради пренаселение и обезлесяване.
- Огромният им размер на населението и пестеливото поведение, макар и изгодни за оцеляване и намиране на храна, също ги направиха уязвими от масовия лов и загуба на местообитания.
4. Тасманийски тигър (Thylacinus cynocephalus) :
- Тилацинът, Marsupial, родом от Тасмания, изчезна през 20 век.
- Докато унищожаването и ловът на местообитанията изиграха значителна роля за нейния спад, се смята, че въвеждането на динго, кучешки вид, допринася за неспособността на тилацина да се адаптира и да се конкурира за ресурси.
Въпреки че тези примери илюстрират как екологичните, антропогенните и дори еволюционните фактори играят роля в видовите изчезвания, важно е да се признае, че естественият подбор действа като механизъм за адаптиране на индивидите в популациите, а не да се причинява директно изчезване. Загубата на биологично разнообразие е сложен и многостранен въпрос, който изисква всеобхватни усилия за опазване за защита на застрашените видове и екосистеми.