Ето защо:
* Откриване и ограничени знания: Бруцинът е бил изолиран за първи път през 1819 г. от семената на растението Strychnos nux-vomica. Ранните изследвания се фокусираха върху неговите химични свойства и токсичността му не беше напълно разбрана или широко публикувана.
* По -често срещани отрови: През 1800 г. арсенът, опиумът и други отрови са по -лесно достъпни и често се използват за престъпни цели. Известно е, че тези вещества са силно токсични и са установили репутация като смъртоносни средства.
* Трудност при получаване на бруцина: Извличането на бруцин от природни източници беше сложен и трудоемък процес. Той не беше лесно достъпен в количествата, необходими за широко използване като отрова.
Въпреки че е възможно бруцина да е била използвана в изолирани случаи, тя не е била видна или широко разпространена отрова през 1800 -те. Използването му като отрова става по -очевидно в по -късните години, особено в началото на 20 век.
Важно е да се отбележи, че всяко използване на отрова, независимо от веществото, е сериозен въпрос с тежки последици.