Не е възможно да се знае точно как мислят вълците, точно както не е възможно да се знае точно как мисли който и да е друг животен. Ние можем само да правим обосновани предположения, базирани на техните поведения, техната анатомия и нашето разбиране за техните мозъци.
С това казано, ето какво знаем и какво можем да заключим за когницията на вълците:
Те са социални животни: Вълците живят в стая, което означава, че те трябва да могат да комуникират един с друг и да разбират социални сигнали. Те имат сложни социални структури с ясни йерархии, роли и отговорности.
Те са интелигентни: Вълците са високо приспособливи животни, способни да решават проблеми, да учат нови поведения и да помнят неща. Наблюдавани са да използват инструменти, да навигират в сложен терен и да планират ловове.
Техните мозъци са подобни на нашите: Въпреки че техните мозъци са по-малки от човешката, те споделят много от същите структури и функции. Това предполага, че те могат да преживяват емоции, подобни на човешката, като страх, радост, скърб и ярост.
Те имат силни чутове: Вълците се базят тежко на чутовете си, особено нюх и слух.
Те са високо настройени на средата си: Вълците живят в постоянно променящи се екосистеми и трябва да могат да се приспособият към тези промени.
Какво не знаем: Въпреки че можем да научим много от наблюдение на вълците, ние все още не знаем сигурно как те преживяват света.
Важно е да се помни: Въпреки че вълците са невероятно интелигентни и сложни животни, те все още са различни от нас. Трябва да избягваме антропоморфизирането им и опитите да ги разберем през човешка призма.