Когато вълк умре, тялото му се разлага от различни организми, включително бактерии, гъбички, насекоми и птици мърша. Тези организми разграждат тъканите на вълка и рециклират хранителните му вещества обратно в екосистемата.
Бактериите и гъбите са първите разложители, които достигат до трупа на вълк. Те започват да разграждат меките тъкани, като кожата, мускулите и органите. Докато тези тъкани се разлагат, те освобождават хранителни вещества, които привличат насекомите.
Насекомите са важни разлагатели на трупове на вълци. Те се хранят с разлагащите се тъкани и помагат за разграждането им на по-малки части. Мухите, бръмбарите и мравките са едни от най-често срещаните насекоми, които се хранят с трупове на вълци.
Птиците мърша също са важни разлагатели на трупове на вълци. Те се хранят с костите и други твърди тъкани, които остават след като бактериите, гъбичките и насекомите са си свършили работата. Лешоядите, орлите и враните са едни от най-често срещаните мършообразни птици, които се хранят с трупове на вълци.
Процесът на разлагане може да отнеме няколко месеца или дори години, в зависимост от околната среда. В топъл климат разлагането става по-бързо, отколкото в студен климат. Освен това разлагането става по-бързо във влажна среда, отколкото в суха среда.
След като тялото на вълка е напълно разложено, неговите хранителни вещества се рециклират обратно в екосистемата. След това тези хранителни вещества могат да се използват от растенията и животните за растеж и възпроизвеждане.