1. Система за странична линия:
* Това е поредица от сензорни пори, минаващи по страните на тялото им.
* Той открива вибрации и промени в налягането във водата, което им позволява да усетят движението на плячка или други предмети.
2. Вътрешно ухо:
* Вътрешното ухо е отговорно за чуването на звукови вълни.
* Акулите имат специална структура, наречена "сакулус", която е изключително чувствителна към нискочестотни звуци, които пътуват добре през водата.
3. Предаване на звук:
* Звуковите вълни във водата пътуват през тялото на акулата, достигайки вътрешното ухо през челюстта.
* Това позволява на акулата да "чува" звуци от значително разстояние, дори в мътни или тъмни води.
4. Чувствителност към ниски честоти:
* Тигровите акули са особено чувствителни към нискочестотни звуци, които са типични за голяма, бавно движеща се плячка като риба или тюлени.
* Това им помага да намерят потенциални хранителни източници отдалеч.
5. Насочено изслушване:
* Въпреки че слухът им не е толкова прецизен, колкото нашето, те могат да определят общата посока на източник на звук.
* Това им помага да се движат към плячка и да избягват хищници.
Интересни факти:
* Известно е, че тигровите акули чуват плячка от стотици метра разстояние!
* Те дори могат да открият фините звуци на сърдечния ритъм на рибата или нейните плувни движения.
* Техният чувствителен слух им позволява да бъдат успешни хищници в различни местообитания като коралови рифове, лагуни и открити океани.
В заключение: Тигровите акули са оборудвани с сложна слуховна система, която разчита на страничната линия, вътрешното ухо и предаването на челюстната кост. Това им позволява да откриват нискочестотни звуци отдалеч, да намерят плячка и да се ориентират ефективно в средата си.