Възможни методи за комуникация:
* Вокализации: Тасманийският тигър вероятно е използвал различни вокализации, включително ръмжене, лаври, съски и евентуално дори вой. Тези звуци биха могли да служат за комуникация с приятели, предупреждение на съперници или опасност за сигнала за потомство.
* Маркиране на аромати: Подобно на много бозайници, тилацинът вероятно е използвал маркиране на аромати за установяване на територии и общуване с други индивиди. Това може да включва пръскане на урина, дефектиране в конкретни области или разтриване на телата им по обекти.
* Език на тялото: Тасманийските тигри вероятно са използвали езика на тялото, като движения на опашката, позиции на ушите и изрази на лицето, за да предадат информация.
* Визуални сигнали: Може да са използвали визуални сигнали, като например да показват зъбите си или да покажат козината си, да сплашат съперници или да привличат приятели.
* Тактилна комуникация: Тасманийските тигри вероятно си взаимодействат физически помежду си чрез отглеждане или докосване, което би могло да послужи за укрепване на социалните връзки.
Ограничени доказателства:
За съжаление, ние нямаме директни записи на тасманийските тигрови вокализации и наблюденията на тяхното поведение бяха ограничени преди изчезването им. Това затруднява да се каже със сигурност как са общували. Учените обаче продължават да изучават ограничените доказателства, които имаме, включително вкаменелости, скелетни останки и исторически разкази, да научат повече за тези завладяващи същества.
Важно е да запомните, че макар да можем да направим образовани предположения за техните методи за комуникация, точният характер на тяхната комуникация остава до голяма степен неизвестен.