1. Самотен лов:
Суматранските тигри са самотни ловци, което означава, че обикновено ловуват сами. Те обикновено започват своите ловни експедиции по време на здрач, рано сутрин или късно следобед, когато плячката им е най-активна.
2. Камуфлаж и дебнене:
Суматранските тигри използват своя изключителен камуфлаж, осигурен от шарките на козината им на райета, за да се слеят безпроблемно с горската растителност. Те търпеливо дебнат плячката си, като стоят ниско до земята и се движат крадешком през гъсти храсти.
3. Изненадващи атаки:
Стратегията за лов на тигъра често включва приближаване възможно най-близо до целта, преди да направи внезапен експлозивен заряд. Той използва изблици на скорост и къси разстояния, за да хване плячката си неподготвена.
4. Мощен удар и ухапване:
Когато тигърът е на поразително разстояние, той се нахвърля мощно, използвайки мускулестото си тяло, за да притисне жертвата си. Той нанася смъртоносно ухапване в гърлото или задната част на врата, прекъсвайки гръбначния мозък или причинявайки фатални наранявания.
5. Избор на плячка:
Суматранските тигри са опортюнистични хищници, което означава, че ловуват всяка плячка, която им е достъпна. Тяхната диета включва предимно средни до големи бозайници като елени, диви свине, тапири и прасенца. Понякога те могат да ловуват и домашен добитък.
6. Техники на убиване:
В допълнение към мощната захапка за врата, суматранските тигри могат да използват други техники за убиване, като например задушаване на плячката, като хващат муцуната и я държат затворена.
7. Хранителни навици:
След като плячката бъде убита, тигърът започва да яде храната си. Суматранските тигри обикновено се хранят на мястото, където са убили. Те започват с консумирането на вътрешните органи и меките тъкани, преди да преминат към месото и костите.
8. Поведение при кеширане:
Суматранските тигри понякога проявяват поведение на кеширане, което включва скриване на храна за по-късна консумация. Ако тигърът има излишък от храна, той може да завлече останалия труп на уединено място и да се върне да се храни с него в продължение на няколко дни.
9. Избор на плячка въз основа на местообитанието:
Специфичните видове плячка, към които се насочва суматранският тигър, също зависят от неговото местообитание и наличието на определени животни в района, който заема.
Важно е да се отбележи, че суматранските тигри са изправени пред множество заплахи за оцеляването си, включително загуба на местообитания, бракониерство и незаконна търговия с диви животни. Опазването на техните естествени местообитания и осигуряването на наличието на дива плячка са решаващи консервационни мерки за опазването на този критично застрашен подвид.