Бил и електролокация :Платипусите притежават гумена, подобна на патица сметка, която е покрита с електрорецептори. Тези електрорецептори им позволяват да откриват електрически сигнали във водата. Платипусите използват сметката си за изследване и търсене на малки водни организми, които генерират електрически полета, като ларви на насекоми, сладководни скариди и малки риби.
гмуркане :Платипусите са полуводни бозайници и прекарват значително количество от времето си под вода. Те са отлични плувци и могат да задържат дъха си за продължителни периоди. Когато ловуват, платипусите се гмуркат във водата и използват своите рационализирани тела и крака, за да се движат през водата с голяма пъргавина.
сензорна плячка :Докато платите плуват, те помитат сметката си отстрани, използвайки своите електрорецептори за откриване на електрически сигнали във водата. Когато усещат присъствието на плячка, електрическите сигнали, генерирани от движенията на плячката, мускулните контракции или дишането, се събират от рецепторите в сметката. Тази способност е особено полезна в мътни води, където видимостта е ниска.
Заснемане на плячка :След като Platypus открие плячката си, той използва сметката си, за да я заснеме и задържи сигурно. Законопроектът е добре адаптиран за схващане и манипулиране на малки водни организми. Платипусите също имат торбички за бузи, които използват за съхраняване на заловена плячка, докато ловуват.
Хранене :Платипусите нямат зъби, така че те разчитат на специализиран механизъм за смилане в челюстите си, наречен „възбудени чинии“, за да смажат храната си. Те събират плячката си в торбички за бузи и се връщат на повърхността, за да дъвчат и поглъщат храната.
Платипусите са самотни ловци и обикновено не ловуват в групи. Те обикновено се хранят с храна в неподвижни, плитки тела на вода, като водоеми, реки и реки. Ловът е решаващо поведение за платипусите, осигурявайки им хранителните вещества, от които се нуждаят, за да оцелеят във водната си среда.