Пловдивиците използват своя гъвкав, патешки клюн, покрит с електрорецептори, за да откриват електрически сигнали във водата. Те плуват и гмуркат с помоща на пернатите си крака, метайки клюна си отстрани, за да усещат производ като личинки на насекоми, пресноводни раци и малки риби. Веднъж открити, те улавят жертвата с клюна си и я съхраняват в бузалните си торбички. Връщат се на повърхността, за да измелят храната с рогови пластове в челюстите си, тъй като липсват зъби. Пловдивиците са самотни ловачи, които търсят храна в стоячи, недълбоки водоема.