Диагностика на маймуна:
Диагнозата на маймуна включва комбинация от:
1. Клинично представяне:
* История: Подробна история на скорошни пътувания до райони с огнища на маймуна, контакт със заразени индивиди или животни или излагане на потенциално замърсени материали е от решаващо значение.
* Симптоми: Представянето на симптоми обикновено включва треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли и характерен обрив.
* обрив: Обривът се развива през няколко етапа, започвайки с плоски, червени лезии, които преминават към повдигнати неравности, пустули и в крайна сметка краста. Лезиите могат да се появят навсякъде по тялото, включително лицето, длани на ръцете и ходилата на краката.
2. Лабораторни тестове:
* PCR (полимеразна верижна реакция): Този силно чувствителен тест открива ДНК на вируса на маймуна в различни проби, включително кожни лезии, слюнка, кръв и урина. Счита се за златния стандарт за диагностика.
* вирусна култура: По -традиционен метод, включващ отглеждане на вируса в лабораторията. Той се използва по-рядко от PCR поради отнемащата от времето му характер.
* Серологично тестване: Открива антитела срещу вируса на маймуна в кръвни проби. Този тест е полезен за потвърждаване на минали инфекции, но не е надежден за диагностициране на настоящите инфекции.
3. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:
* рентген: Може да се използва за изключване на други състояния, като пневмония, които могат да имитират някои симптоми на маймуна.
Важни бележки:
* Диференциална диагноза: Monkeypox може да прилича на други условия, като варицела, херпес симплекс и сифилис. Следователно, цялостната оценка е от съществено значение за изключване на алтернативни диагнози.
* Събиране на образци: Вземането на проби от кожни лезии за тестване е от решаващо значение за точна диагноза.
* Отчитане: Monkeypox е отчитащо заболяване и заподозрените случаи трябва да бъдат докладвани на органите на общественото здравеопазване.
Диагнозата може да бъде предизвикателна в ранните етапи, когато обривът все още не е характерен или когато индивидът няма известни рискови фактори. Следователно, висок индекс на подозрение е от съществено значение, особено при индивиди, които се представят с треска и обрив, особено тези, които са пътували до ендемични региони или са имали контакт със заразени индивиди.