Чувства на кенгурутата и откриване на опасност
Кенгурутата разчитат на изключително комбинация от чувства, за да усещат заплахи.
Зрение
* Големи очи, разположени високо на главата, осигуряват широко поле на зрение.
* Бинокуларно зрение подобрява восприятието на дълбочина.
* Тапетум луцидум подобрява нощното зрение.
Слух
* Големи, подвижни уши локализират звукове и откриват дребни промени в обстановката.
* Те могат да чуват високочестотни звукове, недостъпни за хората, което помага за откриване на хищници.
Нюхай
* Остр нюхай идентифицира заплахи като хищници или дим от гориви пожари.
Допир и социални сигнали
* Чувствителни уси усещат промени в въздушния поток и близки обекти.
* Кенгурутата „четат“ тялото един на друг, за да разпознаят беда или тревога.
* Инстинктът кара бързи реакции като бягство или стои на място.
Групово предупредително поведение
Когато опасност бъде открита, кенгуруто може да избие с крака и да издаде гласен, бамбов вик. Това „мобинг“ поведение уведомява цялата група, така че всички да могат бързо да реагират.
Обобщено: Кенгурутата са изключително в състояние с околната среда и използват зрение, слух, нюхай, допир, инстинкт и социални сигнали, за да останат в безопасност.