1. Зрение:
* Отлично зрение: Те имат големи очи, разположени високо на главите им, осигурявайки широко зрително поле.
* Бинокулярно зрение: Те могат да фокусират и двете очи върху един и същ обект, подобрявайки възприятието на дълбочината.
* нощно виждане: Те имат тапетум lucidum, отразяващ слой зад ретината, който им помага да виждат при ниска светлина.
2. Изслушване:
* големи, мобилни уши: Те им позволяват да определят източника на звуци и да открият дори фини промени в околната среда.
* Чувствителен слух: Те могат да чуят високочестотни звуци, които са неразбираеми за хората, което е полезно за откриване на хищници.
3. Миризма:
* Добре развит обонятелен смисъл: Кенгурутата имат запалено обоняние, което им помага да идентифицират потенциални заплахи, като хищници или дим от бушуващ огън.
4. Докосване:
* Чувствителни мустаци: Те използват своите мустаци, за да открият промените във въздушния поток и сетивните обекти в тяхната среда, предоставяйки информация за потенциалните опасности.
5. Други сигнали:
* Език на тялото: Те могат да четат езика на тялото на други кенгуру, разпознавайки признаци на бедствие или тревога.
* Инстинкт: Вродените им инстинкти им помагат бързо да реагират на възприетите заплахи, като бягство или заставане на земята си.
6. Поведението на „мобитството“: Ако кенгуру усети опасност, той често ще предупреждава другите, като стъпва краката си и ще излъчва силен, бурен разговор. Това поведение, наречено „мобилности“, помага на цялата група да бъде наясно с заплахата и съответно да реагира.
В обобщение, кенгурутата са силно настроени към средата си и разчитат на комбинация от сетива, инстинкти и социални сигнали, за да останат в безопасност. Те са невероятно адаптивни и притежават забележителна способност за откриване на опасност.