1. Адаптация към променяща се среда:
* Хипотеза на Савана: Тази теория подсказва, че с отстъпването на горите и тревните площи се разширяват, ранните хоминини са били необходими, за да могат да виждат хищници над високи треви. Ходенето изправено осигури по -добра гледна точка.
* Носене на хипотеза: Изправено ходенето освободи ръцете, за да носи храна, инструменти и потомство, което би било изгодно в по -отворена среда.
2. Енергийна ефективност:
* Терморегулация: Ходенето изправено можеше да помогне на ранните хоминини да останат хладни в горещ климат, като намалиха количеството на излагане на слънце.
* Спестяване на енергия: Някои проучвания предполагат, че ходенето в изправено положение всъщност е по-енергийно ефективно от четириногите локомоция на дълги разстояния.
3. Диетични смени:
* Плодораща хипотеза: Развитието на изправено ходене може да е свързано с диетична промяна към плодове и семена, които често се намират в дърветата. Стоенето на изправен би осигурил по -лесен достъп до тези ресурси.
4. Сексуален подбор:
* показване: Ходенето в изправено положение може да е бил начин да се покаже фитнес на потенциални приятели, с по -видна стойка и способност да носят неща, които се разглеждат като привлекателни черти.
5. Комбинирани фактори:
* Вероятно е, че комбинация от тези фактори, заедно с други натиска на околната среда и еволюционните промени, допринесе за развитието на бипедализма.
Важна забележка: Това са само теории и учените продължават да изучават произхода на бипедализма. Важно е да запомните, че еволюцията е постепенен процес и няма нито един „аха“ момент, когато маймуните стават изправени.