ДНК от клониран мамут срещу ДНК от вкаменелости
* Източник: ДНК от клониран мамут ще бъде получена от жива клетка, докато ДНК от вкаменелости се извлича от древни останки.
* Целостта: Вкараната ДНК е силно фрагментирана и разградена. Често се замърсява с микробна ДНК и предразположен към мутации, натрупани през хилядолетия. За разлика от тях, ДНК от клониран мамут ще бъде пълно и сравнително девствено копие на оригиналния геном на мамута.
* Мутации: Самият процес на клониране може да въведе мутации. Процесът на извличане, усилване и вмъкване на ДНК в реципиентна клетка може да доведе до случайни промени в генетичния код.
* епигенетика: Епигенетичните модификации (химически етикети върху ДНК, които влияят на генната експресия) се губят във вкаменела ДНК. Тези модификации играят решаваща роля в развитието и функцията на клетките. Клониран мамут ще липсва оригиналната епигенетична информация.
* Митохондриална ДНК: Митохондриалната ДНК (mtDNA) се предава по майчина линия и често е по -добре запазена във вкаменелости от ядрената ДНК. Клонираните мамути вероятно биха имали mtDNA от донорната клетка, която може да не е същата като оригиналния мамут.
Последици за клониране:
* Възможност: Силно разграденото състояние на изкопаната мамут ДНК прави клонирането от нея невероятно предизвикателно. Понастоящем не е възможно да се реконструира пълен геном от изкопана ДНК.
* Точност: Дори и да можехме, реконструираният геном може да не е перфектно съвпадение с оригиналния мамут, което потенциално води до непредвидими резултати в клонирано животно.
* Етични съображения: Етичните последици от клонирането на дълго изгарящо животно са сложни и дискутирани.
Заключение:
Докато концепцията за клониране на вълнен мамут от вкаменената ДНК е завладяваща, реалността е, че ДНК, възстановена от вкаменелости, е твърде повредена, за да създаде жизнеспособен клон. Клонирането от жива клетка, ако е възможно, би осигурило по -пълно и точно копие на генетичния материал на мамута, но все пак би било предизвикателство и ще предизвика етични проблеми.
Важно е да се отбележи, че научната общност активно изследва начините за реконструкция и изучаване на древна ДНК, а полето непрекъснато се развива. Въпреки това, клонирането на мамут остава далечна възможност засега.