2. Налягане: Колкото по -дълбоко е животно, отива под вода, толкова по -голям е натискът, който изпитва. Това е така, защото водата е по -плътна, отколкото въздух, така че упражнява повече сила върху обекти, потопени в нея. Налягането може да повлияе на структурата на тялото на животното, физиологията и поведението. Някои животни имат адаптации, които им позволяват да издържат на високо налягане, като подсилени скелети или специализирани ензими. Други могат да живеят на по -плитки дълбочини или да мигрират, за да избегнат зони с изключителен натиск.
3. Кислород: За разлика от въздуха, водата съдържа много по -ниска концентрация на кислород. Това означава, че животните, които живеят под вода, трябва да извличат кислород от водата, което може да бъде предизвикателна задача. За целта много водни животни имат специализирани респираторни системи, като хриле или специализирани кожни структури, които им позволяват да абсорбират кислород от водата. Някои животни, като китове и делфини, имат бели дробове и трябва периодично да се появяват периодично, за да дишат въздух.
4. Светлина и зрение: Количеството на наличната светлина под вода намалява с дълбочина. Това може да затрудни животните да виждат и навигират в тъмните дълбини на океана. Много водни животни имат адаптации за подобряване на зрението си при условия на ниска светлина, като големи очи, специализирани ретини или биолуминесцентни органи, които произвеждат светлина. Някои животни също използват ехолокация, процес на излъчване на звукови вълни и интерпретиране на ехото, за да създадат ментален образ на тяхното обкръжение.
5. Температура и соленост: Температурата и солеността на водата могат да варират значително в различни подводни местообитания. Някои животни са адаптирани да живеят в специфични температурни граници и не могат да оцелеят във водите, които са твърде горещи или твърде студени. Нивата на соленост също могат да повлияят на физиологията на животното, особено при организмите, които са чувствителни към промените в осмотичното налягане. Животните, които живеят в райони с колебателни температури или нива на соленост, могат да имат адаптации, които да им помогнат да понасят тези промени.
6. Хищници и плячка: Точно като наземните екосистеми, подводните среди са пълни с хищници и плячка. Водните животни трябва постоянно да са наясно с потенциалните хищници и да приемат отбранителни стратегии, за да не се ядат. Тези стратегии могат да включват камуфлаж, защитни структури на тялото или използване на скорост и пъргавина за избягване на хищници. Животните също трябва да намерят и уловят плячка, за да оцелеят и могат да развият специализирано ловно поведение или структури на тялото, за да помогнат за улавянето на храната им.