Хората имат значително въздействие върху лисиците, както положително, така и отрицателно, в много аспекти от техните животи.
Негативни влияния
* Загуба и фрагментация на habitat: Градска разпространеност, изрязване на гори и интензивно земеделие унищожават и изолират habitat-ите на лисиците, намалявайки източниците на храна и места за размножаване.
* Лов и капане: Лисиците се ловят за козината си, се считат за вредители от фермерите, или се управляват за контрол на популацията, което може да наруши социалните структури и да намали локалните популации.
* Отроване с родентициди: Лисиците често ядат отровани гъщи, водещи до вторично отроване и смърт.
* Сблъсък с превозни средства: Много лисици са убити от коли, особено в райони с интензивно движение.
* Климатични промени: Променящият се климат засяга наличността на храна, сезоните за размножаване и разпространението на болести.
* Предаване на болести: Лисиците могат да заразят болести като бешена болест и чума от източници, свързани с хората.
Положителни влияния
* Градска адаптация: Видове като червената лисица са се приспособили към градове, намирайки храна в боклук, градини и паркове.
* Консервационни усилия: Организации защитават habitat-и, насърчават хумани контрол и обучават публика за съжителство.
* Регулиране на хранителната верига: Лисиците помагат за контрол на популациите на гъщи, полза за земеделие и човешко здраве.
Общо въздействие
Въздействието на хората върху лисиците е сложно и варира според локация и вид. Въпреки че някои популации процъфтяват в градски среди, много се сблъскват с сериозни заплахи. Разбирането на тези динамики е есенциално за устойчиво управление и дългосрочно оцеляване.