Хищниците притежават различни адаптации, които им позволяват да ловуват ефективно. Тези адаптации могат да включват остри зъби и нокти, скорост и пъргавина, камуфлаж, запалени сетива и стратегии за улавяне и подчиняване на плячка. Някои хищници могат да бъдат ловци на засада, докато други могат активно да гонят и преследват кариерата си.
Хищничеството е съществено екологично взаимодействие, което влияе върху хранителните мрежи, трофичните каскади и общата стабилност на екосистемите. Хищниците допринасят за регулирането на популациите на плячка, предотвратявайки прекомерната паша и запазването на разнообразието на растенията. Те също могат да повлияят на поведението, чертите и еволюционните адаптации на видовете плячка, което води до коеволюционна динамика между хищник и плячка.
Поддържането на здравословен баланс между хищници и плячка е от решаващо значение за опазването и управлението на екосистемите. Човешките дейности като пренаселение, унищожаване на местообитания и изменение на климата могат да нарушат връзките на хищници и да имат каскадни ефекти върху биоразнообразието и екологичната функция. Разбирането и защитата на популациите на хищници са от съществено значение за опазването на екосистемите, осигуряването на устойчиви хранителни вериги и запазване на деликатния баланс на природата.