Външен вид
Нарвалът е голям, арктически кит с дълга, спиралообразна бивня, която изстича от горната му челюст. Тази бивня, всъщност удължен кътовиден зъб, може да нарасне до 10 фута (3 метра) у самците и се използва за лов, отбрана и показ. Тялото на нарвала е дълго и цилиндрично, с тъмно синьо-сиво оцветене, избягващо към бяло на абдомена. Той има голяма, заоблена глава с кълбообразно чело и малък, надъхнат устен отвор. Перките му са къси и веслообразни, а репицата е широка и дълбоко udenчена.
Размер на тялото
Мъжките нарвали са по-големи от женските и могат да достигнат дължина до 18 фута (5,5 метра) и тегло до 3500 фунта (1600 килограма). Женките могат да нараснат до 15 фута (4,5 метра) и тегло до 2200 фунта (1000 килограма).
Други особености
Нарвалите имат двойка малки, остатъчни зъби в долната си челюст, и някои самци могат да имат втора, по-малка бивня. техната кожа е дебела и богата на мазнина, помагайки им да оцелеят в студените арктически води. Те също имат характерен черен и бял мраморен модел на гръб и страни.
Обитаване
Нарвалите се намират в Арктическия океан и okolните мoри, включително Баренцово, Кара, Лаптев, Бофорт и Чукчи мoри. Те предпочитат дълбоки, ледово покрити води и пълзят на дълбочини от 2000 фута (610 метра) или повече в търсене на добыв.
Диета
Диетата на нарвала се състои преимуществено от риби, калмари и креветки, макар че те могат понякога да консумират тюлени и други морски бозайници.
Соална структура
Нарвалите са изключително социални и живеят в grupy до 100 индивида. Групите често се виждат плуващи в синхронизирани форми, изскачащи и вокализирайки.
Статус на опазване
Нарвалът е класифициран като „почти застрашен“ от МСОП. Основни заплахи включват загуба наобитание поради климатични промени, замърсяване и лов.