По време на размножителния сезон по-големите фламинго обикновено се събират в големи колонии в определени места за размножаване. Тези места често се състоят от плитки езера, лагуни или влажни зони, които осигуряват подходящи условия за гнездене и отглеждане на малките. След размножителния период те се разпръскват и започват своите миграционни пътувания.
Моделите на миграция на по-големите фламинго се влияят от различни фактори, включително наличието на храна, водните условия и времето. Те могат да пътуват стотици до хиляди километри в търсене на подходящи местообитания. Например, някои популации от големи фламинго в Африка мигрират от местата си за размножаване в Източна Африка към влажните зони в Южна Африка или Мадагаскар по време на неразмножителния сезон.
Продължителността на миграцията може да продължи от няколко седмици до месеци, в зависимост от разстоянието, което трябва да изминат. По време на миграцията си големите фламинго често образуват грандиозни ята или формации, понякога наброяващи хиляди или дори милиони. Тези ята могат да бъдат хипнотизираща гледка, докато се движат през небето в търсене на своята дестинация.
Големите фламинго са добре приспособени за полети на дълги разстояния. Те имат дълги, мощни крила и са способни на продължителен полет. Те също така проявяват забележителни навигационни способности, като разчитат на визуални ориентири, слънцето и дори магнитното поле на Земята, за да ръководят своите миграционни маршрути.
Важно е да се отбележи, че моделите на миграция могат да варират между различните популации на големи фламинго и някои популации може да показват по-локализирани движения, вместо миграции на дълги разстояния. Независимо от това, способността на по-големите фламинго да предприемат обширни миграции е впечатляващ аспект от тяхната биология и демонстрира тяхната устойчивост и адаптивност в отговор на променящите се условия на околната среда.