* предупреждение на колонията: Когато прерийното куче забележи хищник, то изпуска силна, пронизваща свирка. Този звук е лесно разпознаваем от други прерийни кучета и служи като незабавна аларма.
* Специфичност: Различните свирки сигнализират за различни заплахи. Например, висококачената свирка може да показва ястреб над главата, докато по-ниската, изпъкваща свирка, може да означава койот, приближаващ се на земята. Това позволява на прерийните кучета да реагират по подходящ начин на специфичната опасност.
* Мобилизиране на групата: Свирката задейства бърза реакция от колонията. Прерийните кучета бързо се гмуркат в своите бразди, търсейки безопасност. Това бързо действие им помага да избягват да станат плячка.
* Информация за споделяне: Свирката не само предупреждава колонията за опасност, но също така предоставя ценна информация за местоположението, типа на хищника и дори посоката му на движение. Това позволява на колонията да координира реакцията си ефективно.
* ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРИЛАТОР: Понякога самата свирка може да бъде достатъчна, за да изплаши по -малки хищници, особено ако колонията е голяма и реагира в унисон.
Накратко, свирката на прерийното куче е мощен инструмент за оцеляване. Това им дава възможност да откриват заплахи рано, да координират защитата си и да избягват да станат плячка.