* прото-индоевропейски корени: Думата "куче" може да се проследи до протоиндоевропейския език, хипотетичен прародител на много съвременни европейски езици. Смята се, че протоиндоевропейската дума е била нещо като "*kwon-", което означава "куче" или "хрътка".
* Множество клони: От този единствен корен се появиха различни думи за „куче“ в различни езикови семейства:
* Германски: "Hund" (немски), "Hound" (английски)
* Italic: "Canis" (латински), "бастун" (италиански)
* Славянски: "PES" (руски), "PAS" (Чех)
* гръцки: "Kyon" (κύων)
* Индо-ирански: "śvan" (санскрит), "Span" (персийски)
* Мистерията на "кучето": Въпреки че знаем произхода на думата, точната връзка между протоиндоевропейския „*kwon-“ и английското „куче“ е неясна. Възможно е английската дума да е пряк потомък, но може да се е развил и чрез други, по -малко директни пътища.
* Възможни звукови връзки: Някои теории предполагат, че звукът "куче" може да е дошъл от звуковите кучета, като "вълнообразно" или "кора". Това е чисто спекулация, но това е интересна идея.
В заключение: Произходът на думата "куче" е сложен и многостранен. Докато можем да проследим корените му обратно към протоиндоевропейския език, точният път към английската дума остава някак загадъчен. Това е свидетелство за завладяващата история на езика и как думите се развиват с течение на времето.