Без синтаксис: Синтаксисът се отнася до граматическите правила и структури, които управляват как се комбинират думите, за да образуват фрази и изречения. Докато някои животински вокализации могат да следват определени модели, те нямат синтактичната сложност на човешкия език.
Липса на семантичност: Семантичността се отнася до факта, че думите и изреченията имат конкретни значения или представителства. Звуците на животните могат да съобщават основни сигнали като опасност, чифтосване на обаждания или идентифициране на себе си, но липсват нивото на семантична информация, присъстващо в човешката реч.
Отсъствие на генеративност: Човешкият език се отличава със своите генеративни възможности, което позволява да се създаде безкраен брой нови и смислени изречения от ограничен набор от думи и правила. Звуците на животни, но обикновено имат ограничени, ограничени специфични сигнали, които могат да генерират.
Контекстуална зависимост: Хората могат да адаптират езиковата си комуникация в различни контексти като официален и неформален разговор. От друга страна, животински звуци, обикновено служат на фиксирана цел, а не да се коригират или разнообразяват въз основа на ситуационните разлики.