Много животни са еволюционирали с мощни крака за скок, което им помага да избягват хищници, ловят и пътуват ефективно.
Кенгурута: Могат да скокнат до 3 метра вертикално и да преодолеят 10 метра за един скок.
Зайците: Използват мускулисти задни крака за бързи, ловки избягвания.
Джербои (Jerboas): Малки пустинни гъщици с дълги задни крака, способни на 3-метрови вертикални скокове.
Скакавците (Grasshoppers): Скокат много пъти дължината на тялото си с прецизност.
Бълхите (Fleas): Могат да скокнат до 150 пъти дължината на тялото си, въпреки малкия си размер.
Скачащи паяци (Jumping spiders): Скокат точно, за да уловят добыв или да избягат от опасност.
Катериците (Squirrels): Навигират по дървени клонове със силни задни крака.
Жабите (Frogs): Мощни скокове ги impulсират на значителни разстояния.
Чевлиците (Crickets): Използват силни крака за стресене, движение и избягване на хищници.
Спрингтейлове (Springtails): Използват вилицеобразен придатък, наречен фуркула, за да се изкачват във въздуха.
Тези адаптации са съществени за оцеляване в техните съответни среди.