Поведенията могат да бъдат допълнително класифицирани според тяхната функция. Някои поведения са от съществено значение за оцеляването, като хранене и сън. Други се използват за комуникация, като говорене и език на тялото. Други пък се използват за удоволствие, като игра на игри и слушане на музика.
Поведението се контролира от нервната система. Мозъкът изпраща сигнали до мускулите, които след това се свиват и движат тялото. Мозъкът също получава сигнали от сетивата, които му казват какво се случва в околната среда. След това тази информация се обработва от мозъка, който решава как да реагира.
Поведението може да бъде повлияно от редица фактори, включително генетика, среда и култура. Генетиката играе роля при определянето на основния ни темперамент и способности. Околната среда също играе роля, тъй като нашите преживявания могат да оформят нашето поведение. Културата също влияе върху поведението, тъй като ни учи какво се счита за приемливо и неприемливо.
Поведението може да се промени чрез учене. Това може да стане чрез различни методи, като оперантно кондициониране, класическо кондициониране и социално обучение. Оперантното обуславяне се основава на принципа на подсилване, което означава, че дадено поведение е по-вероятно да се повтори, ако е последвано от положително последствие. Класическото обуславяне се основава на принципа на асоцииране, което означава, че поведението може да бъде свързано с неутрален стимул. Социалното обучение се основава на принципа на имитацията, което означава, че можем да научим поведение, като наблюдаваме другите.
Поведенията могат да се използват за разбиране на личността, мотивацията и ценностите на даден човек. Те могат да се използват и за диагностициране и лечение на психични разстройства.