Използването на жизнено описание е особено важно в литературни произведения, като романи, разкази и поезия, където целта на писателя е да потопи читателя в историята и да създаде усещане за място, време и атмосфера. Например, в началния параграф на романа на Чарлз Дикенс *Приказка за два града*, той рисува ярка картина на улиците на града и атмосферата на Френската революция със следните думи:
> „Бяха най-добрите времена, бяха най-лошите времена, беше ерата на мъдростта, беше епохата на глупостта, беше епохата на вярата, беше епохата на недоверието, беше сезонът на Светлината , беше сезонът на мрака, беше пролетта на надеждата, беше зимата на отчаянието."
Това използване на контрастни образи и повторение ефективно предава усещането за катаклизъм и смут, които са съществували по време на Френската революция, и веднага въвлича читателя в историята.
Живо описание е мощна литературна техника, която може да пренесе читателите на нови места, да ги запознае с нови преживявания и да създаде трайно въздействие върху въображението им. Това е техника, която всички писатели трябва да се стремят да овладеят, за да ангажират ефективно своите читатели и да вдъхнат живот на своите истории.