1. Развитие на сътрудничеството :Теорията на игрите помага да се изясни как сътрудничеството между животните може да се появи и да продължи без централна власт. Например концепцията за реципрочен алтруизъм обяснява как животните могат да извършват алтруистични действия спрямо другите, очаквайки бъдеща реципрочност.
2. Игра Hawk-Dove :Този класически модел на теория на игрите анализира конфликти, при които индивидите могат да приемат агресивни („ястреб“) или мирни („гълъб“) стратегии, когато се състезават за ресурси. Чрез прогнозиране кога всяка стратегия е изгодна, играта Hawk-Dove обяснява кога може да възникне бойно или отстъпително поведение.
3. Повторена дилема на затворника :Тази повтаряща се версия на дилемата на затворника изследва сътрудничеството в ситуации, в които животните многократно се сблъскват едно с друго. Еволюционната теория на игрите прогнозира, че в такива игри стратегии като око за око (отмъщение, последвано от сътрудничество) могат да насърчат сътрудничеството с течение на времето.
4. Сигнализация :Теорията на игрите изследва сигналното поведение, което позволява на животните да съобщават намеренията си на другите. Например при много видове проявите на агресивност или ухажване предават силата на животното или желанието му да сътрудничи, предоставяйки информация, която оформя последващите взаимодействия.
5. Поведение при търсене на храна :Теорията на игрите предлага прозрения за оптималните стратегии на животните за търсене на храна. Животните могат да се сблъскат с компромиси между търсене на висококачествени, но рискови храни срещу по-безопасни, нискокачествени варианти. Моделите на теорията на игрите помагат да се предвиди кога животните трябва да превключват между стратегиите.
6. Ухажване и чифтосване :Теорията на игрите е приложена, за да се разбере динамиката на избора на партньор и репродуктивното поведение. Моделите анализират как характеристики като генетична съвместимост и родителска инвестиция влияят на предпочитанията за чифтосване.
7. Комуникация :Теорията на игрите е допринесла за разбирането на системите за комуникация на животните и еволюцията на сигналите. Сигнализирането може да се анализира като игра между сигнализиращ и приемник, където печалбата на сигнализиращия зависи от реакцията на получателя на сигнала.
8. Колективно вземане на решения :При видове, при които групи участват в колективно вземане на решения, например в птичи ята или колонии от мравки, теорията на игрите може да помогне да се обясни как индивидите постигат консенсус или координират поведението си.
9. Пространствено поведение :Теорията на игрите може да се използва за анализ на териториалното поведение, моделите на разпръскване и избора на местообитания. Животните могат да избират своите територии или да се разпръснат по начини, които оптимизират достъпа им до ресурси, като същевременно избягват конкуренцията.
Теорията на игрите осигурява строга и математическа рамка за изследване на тези сложни взаимодействия и поведенчески модели при животните, предоставяйки ценна информация за тяхното адаптивно поведение и еволюционни стратегии.