Не е, че бладхаундът мирише *по-добре* от други кучета, а че те имат изключително силен нюх в сравнение с повечето други породи. Ето защо:
* Голям олафакторен блаб: Олафакторният блаб е частта от мозъка, отговорна за обработка на миризми. Бладхаундът има значително по-голям олафакторен блаб от други породи, позволявайки им да детектират и обработват миризми информация много по-ефективно.
* Голям, влажен нос: техните големи, влажни носове предоставят по-голяма повърхност за прилепване на миризми молекули. Това, в комбинация с влажната повърхност, подобрява техната способност да улавят и анализират миризми.
* Високоразвити миризми рецептори: Бладхаундът притежава висока концентрация миризми рецептори в носу си, допълнително увеличавайки чувствителността им до дори слаби миризми.
* Уникални анатомични черти: Формата на техните носове и начината, по който техните ноздри са позиционирани, създават турбулентност, която помага да се втеглят повече миризми молекули в носа.
Тази комбинация от фактори дава на бладхаундът невероятен нюх, далеч надхвърлящ другите породи. Те могат да проследяват миризми за мили и дори да идентифицират индивиди въз основа на техния уникален миризъм.
Важно е да се отбележи, че „по-добре“ е субективно. Докато бладхаундът превъзхожда при детектиране на миризми, други породи могат да имат по-добър слух или зрение.