Вътрешен конфликт:
* мъка и загуба: Мърфи е дълбоко засегнат от загубата на любимото си куче Спарки. Той изпитва вина и тъга и се бори да се справи с празнотата в живота си.
* Страх от привързаност: Мърфи се страхува да се привърже към друго куче, страхувайки се от друга болезнена загуба. Този страх му пречи да прегърне пълноценно дружество на ново куче, Сам.
* Самосъмнение: Мърфи не е сигурен в себе си и способностите си. Той се съмнява в способността си да се грижи правилно за куче и се страхува от провала на Сам.
Външни конфликти:
* Семейни предизвикателства: Мърфи е изправен пред предизвикателства със семейството си. Баща му е отдалечен и загрижен, а майка му се бори да се справи с мъката си.
* Справяне със Сам: Сам е предизвикателно куче. Той е упорит, енергичен и не винаги се държи добре. Това създава търкания между Мърфи и Сам и Мърфи трябва да се научи да управлява поведението на кучето си.
* Социален натиск: Мърфи е изправен пред натиск от приятелите и съучениците си, които му се подиграват, че е „различен“ заради любовта си към кучетата.
Резолюция:
В цялата история Мърфи се научава да преодолява страховете и несигурността си. Той се научава да се доверява отново, да приема отговорност и да оценява безусловната любов на куче. Той осъзнава, че радостта и другарството, което едно куче може да доведе до далеч надвишава риска от загуба. Той развива дълбока връзка със Сам и се научава да бъде отговорен собственик на кучета.
В заключение, докато „няма повече мъртви кучета“ няма традиционен „злодей“, причиняващ конфликт, той изследва сложните емоции и предизвикателства, свързани с мъката, загубата и отговорността да се грижат за домашен любимец. Конфликтът в историята възниква от вътрешните борби на Мърфи и външните предизвикателства, пред които е изправен, в крайна сметка водещи до личния му растеж и по -дълбоко разбиране на любовта и загубата.