1. Физически дискомфорт:
* болест или болка: Ако кучето е болно или боли, то може да се оттегли, летаргично и да загуби интерес към дейностите, на които обикновено се радват.
* глад или жажда: Не получаването на достатъчно храна или вода може да доведе до безпокойство и неспокойствие.
* умора: Точно като хората, кучетата могат да се уморят и да се нуждаят от почивка.
2. Скука и липса на стимулация:
* Недостатъчно упражнение: Кучетата се нуждаят от физическа и психическа стимулация. Ако не стават достатъчно, те могат да се отегчат и да действат.
* Липса на внимание: Кучетата жадуват за внимание и привързаност от своите хора. Да бъдеш игнориран може да ги накара да се чувстват разтревожени и несигурни.
3. Раздяла тревожност:
* Липсват хората им: Кучетата са социални същества и образуват силни връзки със своите хора. Когато се отделят от собствениците си, те могат да изпитат безпокойство и страдание.
4. Промени в рутината:
* Нова среда: Преминаването към нов дом или в нова среда може да причини стрес за куче.
* Нови хора: Въвеждането на нови хора в живота на кучето може да бъде завладяващо.
5. Страх и безпокойство:
* Силни шумове: Кучетата могат да се уплашат от силни шумове като гръм или фойерверки.
* Други животни: Кучетата могат да се чувстват застрашени или неудобни около други животни.
Как да помогнете на вашето куче:
* Адресирайте всички физически проблеми: Заведете кучето си при ветеринаря, ако подозирате, че са болни или болки.
* Осигурете адекватни упражнения и психично стимулиране: Включете кучето си в игри, тренировки и разходки.
* ИМ да им обърнете внимание и обич: Отделете време за кучето си всеки ден и ги уведомете, че ги обичате.
* Създайте безопасна и предсказуема среда: Придържайте се към обикновена рутина и осигурете удобно пространство за вашето куче да се отпусне.
* Помогнете им да се справят с безпокойството: Помислете да използвате успокояващи помощни средства, като феромонови дифузори или успокояващи дъвки, ако е необходимо.
Важно е да запомните, че кучетата не могат да изразят емоциите си по същия начин, по който го правим. Разбирането на езика и поведението на тялото им може да ни помогне да определим какво може да ги притеснява и да им даде необходимата подкрепа.