- Тъга и тъга :Загубата на кученце може да бъде дълбоко натъжена за всеки член на семейството и майката може да изпита силна скръб. Те могат да плачат, да изпитват болка в сърцето и да имат затруднения със съня или храненето.
- Вина :Някои майки може да изпитват чувство за вина, чудейки се дали не са могли да направят нещо различно, за да предотвратят смъртта на кученцата. Важно е да им напомните, че инцидентите се случват и че не трябва да се обвиняват.
- Гняв :Може да има моменти на гняв или разочарование, насочени към самите тях, към другите или дори към самата ситуация. Този гняв е нормална част от процеса на скръб и не трябва да се потиска.
- Копнеж и копнеж :Майката може да изпитва дълбок копнеж по изгубеното кученце. Те могат да си припомнят щастливи моменти и скъпи спомени, споделени с техния космат приятел.
- Облекчение :В някои случаи майката също може да почувства облекчение, особено ако кученцето е страдало от заболяване или е имало труден живот. Важно е да признаете това облекчение, без да намалявате тъгата от загубата.
- Физически симптоми :Скръбта може да се прояви по физически начини, като главоболие, умора или загуба на апетит. Важно е през това време майката да се грижи за своето здраве и благополучие.
Не забравяйте, че всеки скърби по свой уникален начин и реакциите на майката може да се променят с времето. Осигуряването на емоционална подкрепа, разбиране и позволяването й да изрази чувствата си може да й помогне да преживее загубата и постепенно да се излекува.