Някои кучета са по-склонни към страх от други, в зависимост от тяхната порода, генетика и индивидуални черти на личността. Например определени породи кучета, като немска овчарка и доберман, често се отглеждат заради техните защитни качества, което може да ги направи по-вероятно да се страхуват от непознати или да възприемат определени ситуации като заплашителни.
От друга страна, наученият страх се развива чрез асоциации, които кучето прави с определени предмети, ситуации или звуци. Например, ако едно куче има негативен опит, като например да бъде нападнато от друго куче, то може да свърже тази конкретна порода куче с опасност, което води до страх при бъдещи срещи.