1. Разбиране на реактивността:
* Определете тригери: Какво кара вашето куче да реагира (силни шумове, други кучета, конкретни хора)?
* Оценка на тежестта: Как реагира вашето куче (лае, лунинг, щракане, агресия)?
* Разбиране на основните причини: Страхът, безпокойството, безсилието, териториалността или комбинацията?
2. Изграждане на солидна основа:
* Основно подчинение: Научете надеждно „Sit“, „Останете“, „Оставете го“ и „Ела“ команди. Те осигуряват контрол и създават умствен фокус.
* Положително подсилване: Използвайте лакомства, похвали и играчки, за да възнаградите желаното поведение. Избягвайте наказанието, което може да засили безпокойството.
* Социализация (ако е безопасно): Ако е възможно, запознайте кучето си с други кучета и хора в контролирана среда. Това помага да ги десенситизират да задействат.
3. Управление на реактивността:
* Управление на разстоянието: Дръжте кучето си достатъчно далеч от задействания, за да предотвратите свръхреакция.
* Контрол на околната среда: Избягвайте ситуации, които задействат вашето куче. Разходете ги по тихи пътеки, използвайте муцуни, ако е необходимо, и избягвайте претъпкани райони.
* Контра-кондициониране: Сдвойте задействания с положителни преживявания (лакомства, играчки, похвали) за създаване на положителни асоциации.
* Десенсибилизация: Постепенно излагайте кучето си на техните задействания на разстояние, което могат да понасят, като бавно увеличават експозицията с течение на времето.
4. Специфични техники за обучение:
* Погледнете ме/докосване: Научете кучето си да ви гледа, когато видят спусък. Това пренасочва вниманието им и им помага да се съсредоточат върху вас.
* "Оставете го" и "Отидете на вашето място": Научете кучето си да остави спусък на мира и да се премести на определено безопасно място.
* Обучение за релаксация: Научете упражненията за успокояване на кучето си (като „останете“ или „надолу“), за да им помогнете да управляват безпокойството.
* лекарства: В някои случаи ветеринарният лекар може да предпише лекарства, които да помогнат за управление на безпокойството.
5. Професионално ръководство:
* Сертифициран професионален треньор на кучета (CPDT-KA): Сертифициран треньор може да оцени специфичните нужди на вашето куче и да създаде персонализиран план за обучение.
* ветеринарен лекар: Консултирайте се с вашия ветеринарен лекар, за да изключите всички основни медицински състояния, които биха могли да допринесат за реактивността.
* Сертифициран приложен житейски поведетел (CAAB): За тежки случаи CAAB може да осигури експертна оценка и лечение на поведение.
Не забравяйте:
* Търпението е ключово: Обучението на реактивно куче отнема време и последователност.
* Консистенцията е от решаващо значение: Практикувайте редовно тренировки, дори когато кучето ви не реагира.
* Избягвайте наказанието: Наказанието само ще увеличи безпокойството и страха.
* Фокусирайте се върху положителното усилване: Награждаването на доброто поведение е най -ефективният начин да преподавате и мотивирате вашето куче.
Важна забележка: Ако вашето куче проявява агресивно поведение, потърсете незабавно професионална помощ. Вашата безопасност и безопасността на другите са от първостепенно значение.